Под знака на 68 – Гунди, Котков,Боян Радев …

Гунди

68 е знаково число за българския спорт. И по-конкретно 1968 година – една от най-славните в историята ни. Едни 12 месеца, в които се гордеем като спортна нация №18 в света от лятна олимпиада. И сме сред една от осемте най-силни страни в европейския футбол. Гунди, Боян Радев и още плеяда звезди – някои от тях вече на небето, завинаги ще носят ореола с номер 68.

Няма спор, че 1994 година е №1 за българския футбол. Четвъртото място на световното първенство в САЩ канонизира Пеневата чета като най-великия отбор, който сме имали. И може би друг път няма да има.

Но 68 е преди 94. Естествено, че не говорим просто за числа и цифри. 1968 година е първата, в която българският футбол има огромен повод за национална гордост. Преди малко повече от век не само сме били сила. Били сме на четвъртфинал на европейско първенство!

Епопеята започва през пролетта на 1967-а. За първи път два български отбора – ЦСКА и „Славия“ се класират за полуфинал в европейските турнири! Правят епични дуели с „Интер“ (Милано) и „Рейнджърс“ (Глазгоу), но… „Червените“ дори отпадат след трети мач на неутрален терен.

А какво тук значи някаква си Швеция? Отиваме в Стокхолм и бием 2:0! Шведите идват в София – хайде още 3:0. Десетилетия наред след това изпитвахме мъстта на „Тре конур“. Но какви играчи имахме тогава – Георги Аспарухов, Димитър Пенев, Никола Котков, Петър Жеков, Христо Бонев, Чико Дерменджиев… И предводител – великият и за съжаление вече покоен д-р Стефан Божков. Днес Португалия е европейски шампион по футбол. Има Кристиано Роналдо, а преди половин век в атаката блестеше Еузебио. Черната пантера от Мозамбик плашеше всяка защита, но не и българската. Достигнахме четвъртфинала на Евро’68, без да допуснем гол от португалците. В София – 1:0 с гол на Гунди. В Лисабон – гросмайсторско 0:0. Всичко е точно.

Основата бе положена. А нумерологията ни изпрати в магията на 68. За това футболно поколение от 1968 година с носталгия и днес казват, че е най-талантливото в историята ни. Е, България не успя да направи чудото, както и през 1994 година. Също като и на американска земя срещу нас се изправи Италия в четвъртфинал на европейско първенство. Бяхме сред осемте най-добри в Европа. Ах, тази „скуадра“! 70 000 българи на националния стадион „Васил Левски“ срещу могъщата Италия. Победа с 3:2! Гунди и Чико Дерменджиев – вечна им памет, и Жеков показаха, че „адзурите“ могат да изглеждат като обикновен тим. Реваншът бе пред 95 000 на гигантския „Сан Сиро“. На италианската врата застана великият Дино Дзоф, който отрази фамозен удар на Гунди. В годините многократно стражът разказва, че това е спасяване №1 в кариерата му. Накрая 2:0 за Италия, но гордостта и славата останаха за героите на д-р Стефан Божков.

68 има още едно знаково значение за българския футбол. Нека разделим цифрите и ще получим символиката на най-големия – Христо Стоичков. Шест гола на световното първенство в САЩ донесоха „Златната топка“ на легендарната осмица. Годините минават, косата остарява, но всяко дете знае с кой номер е играл Камата и колко гола е вкарал по американските терени – срещу световни шампиони като Аржентина, Германия и Италия.

Футболната гордост с марка 68 носим и на олимпиадата в Мексико. Тогава България не просто участва – нещо немислимо от десетилетия насам. Не, ние сме сребърни медалисти от футболния турнир. Чак на финала нашите герои губят от Унгария с 1:4. В тези времена маджарите са не просто сила. Те командват модата в двора на Цар Футбол. Може турнирът на игрите традиционно да не е сред най-силните, но това важи най-вече за съвременните номера. Да не забравяме, че единствената титла на Лео Меси с Аржентина е точно от олимпийски игри. Както и на Неймар с Бразилия.

От олимпиадата в Мексико със златни букви в българския спорт ще остане записан Боян Радев. Могъщият борец стана първият роден атлет, който печели два пъти поред златен олимпийски медал. Неслучайно Радев е спортист №1 на века в историята на „Левски“ – за особени заслуги към българския спорт. На върха на Олимп през 68-а седна още един наш борец – Петър Киров. Най-древният и успешен спорт на България донесе от Страната на ацтеките още три сребърни медала – на Еню Тодоров, Еню Вълчев и Осман Дуралиев.

Боян Радев

Специално число е 68 за българския спорт. Днес успехите ни са броят на пръсти, но за да се върнем към тях, трябва да научим историята. А там под знака на 68 завинаги ще ни поглеждат осанките на Георги Аспарухов и Боян Радев, на Димитър Пенев и Христо Бонев. И на още много герои. Дано не чакаме за подобна радост да дойде 2068 година…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s